Защо обичаме комиксите?

Защо обичаме комиксите?

Комиксите са последователност от картинки, разказващи история… Как да не ги обичаме? Всички обичат филми, без да могат да обяснят защо ги обичат. Комиксите са един вид филм, който човек чете със собствена скорост.

 

В „Граматика на фантазията“ Джани Родари има глава, посветена на комиксите, озаглавена „Детето, което чете комикси“. Описва комиксите като първата литература, която едно дете на 6–7 години, вече научило се да чете по малко, започва да чете. Те са основен двигател на активното развитие на детското въображение, „подтиквано да взема позиция, да анализира и обобщава, да класифицира и решава“. Комиксите имат тайната сила да превръщат нечетящите деца в запалени читатели и след време – страстни колекционери като възрастни. Не робувайте на предразсъдъци, че децата не четат, или ако четат, то това е комерсиална литература, която хора с такова мнение трудно изобщо наричат „литература“, а я считат за нискокачествена и повърхностна, без стойност във времето и която не развива нищо у човек. Излезте от този стереотип и приемете комиксите като средство, помагащо на детето да се научи да обича да чете (защото повечето се плашат от дебели книги или от страници само с текст без илюстрации), да мисли различно и образно (разглеждайки подробно всяко квадратче с картинка, детето схваща случващото се дори ако в два последователни кадъра са пресъздадени началото и краят на случката, така развива въображението си), да преодолява нетърпението си (ако пък чете бързо и му доскучават дългите описания без пряка реч, не осмислят добре текста, а комиксите задържат вниманието и концентрацията) и да се научи да разбира изкуството (цветовете и символиката им, графиката, дизайна и оформлението).

Комиксите са с колекционерска стойност. Докато ги купувате, за да ги четете, ще искате да ги запазите, за да можете да продължите да ги четете години по-късно. Съхранявайте ги на рафтовете, както бихте искали с традиционните книги, но ги поставете в специални опаковки или кутии, за да не пожълтяват. Тъй като има и много цифрови комикси , може да си направите резервно копие на облачното хранилище (като Dropbox или Google Drive), в случай че нещо се случи с текущото устройство, което използвате, но стойността на хартиения носител е безусловна.

Светът на комиксите е необятен. Дори най-страстните и запалени читатели и колекционери не могат да изчетат и изкупят всичко на пазара. Затова е от голямо значение да изберете „дъгата“ (поредицата), която най-много привлича вашето внимание, и започнете от нейната първа част. А ако не сте сигурни в избора си на поредица, винаги може да започнете с последната, най-новата история.

Важен е изборът според индивидуалния вкус (както и при всяка друга книга) – дали ще е екшън, приключенски, романтичен, има тонове комикси, които ще задоволят и най-капризния читател. Някои читатели правят избора си въз основа на лични пристрастия към даден автор/художник – харесват неговата работа и следят всичко, излизащо от него на пазара.  Купувайки комиксите, подкрепяме творците, създателите им. Това е същото – като да си купиш новия албум на любимия ти музикант, изпълнител или група. Alan Moore, Frank Miller, Scott Snyder, Mark Millar, Neil Gaiman, Mike Mignolа, Jim Starlin, Jack Kirby, John Bryne, Mark Waid, Alan Davis, Geoff Johns, Grant Morrison, Peter David, Chris Claremont и разбира се легендата, създателят на Марвел – Stan Lee, са сред най-обичаните и предпочитани автори. Други запалянковци пък са почитатели на определен герой и предпочитат да четат историите с него, независимо кой автор ги претворява. Трети пък (предимно начинаещите) избират комикси, вдъхновили любимите им филми и сериали като Avengers, Guardians of the Galaxy, X-Men, Thor, Ant-Man, Doctor Strange, Aquaman, Green Arrow, Green Lantern…

Всеки, веднъж потопил се в света на комиксите, остава в техен плен, възхитен от историите за супергероите, които харесва. Някои от най-известните герои като Batman, Superman, Wonder Woman, The Flash, Spider-Man, Hulk, Iron Man, Iron Fist, Ben Reilly, Black Panther, Captain America, Captain Marvel, Daredevil, Elektra, Deadpool, Fantastic Four, Sandman, Venom са добре познати на всички от филмите за тях. Почитателите на филмите за готините супергерои са върли фенове и на техния първоизточник – комиксите. За тези, които пък не харесват супергерои, съществуват графичните романи (самостоятелни истории) и манга поредиците, които са на всякакви други теми. По някоя манга често биват създавани аниме филми или сериали, както и игрални такива, понякога от поне пет азиатски държави, като всяка адаптация е различна по своему. Поставят се също така и пиеси мюзикъли на сцена, които са особено популярни. Сред най-популярните и обичани заглавия в цял свят и сред всички възрастови групи са Death Note, Naruto, One Piece, Claymore, My Hero Academia, One-Punch man, Monster, Tokyo Ghoul, Uzumaki, Berserk, Bleach, Vagabond, Rurouni Kenshin, JoJo’s Bizarre Adventure, Attack on Titan, Fullmetal Alchemist, Akira, Hunter x Hunter, Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba, Dragon Ball и др.

Комиксите са популярни от 30-те години на XX век, но героите им никога не са били  толкова търсени, колкото днес. Една от причините са филмите по известни комикси, които Холивуд произвежда. С течение на времето комикс индустрията се развива главоломно и от страниците преминава на големия екран. Факт е, че филмите, базирани на комикси, разбиват бокс офисите, но безценни са първоизточниците им. Някои комикси имат продадени над милиард копия, като най-страстните колекционери си купуват по 2 броя от всеки – единия да си четат и втори – за колекцията, като инвестират много и в качествени опаковки за защита на комиксите. За тях комиксът е не просто някакво списание или книжка, а съкровище, което трябва да съхранят.

„Франция обича комиксите“, отбеляза френският министър на културата Франк Ристер на откриването на 47-ия фестивал на комиксите в Ангулем миналата година. Книжарници „Книгомания“ обича комиксите и се грижи да ги направим максимално достъпни за почитателите в България.

За разлика от обикновената книга, комиксът е буквална визуализация на авторовото въображение. За мен е като да гледаш филм. Това е и една от причините комиксите да си имат голям брой противници всъщност, но от моя гледна точка се изисква също толкова въображение за „задвижването“ на един комикс, колкото и за една обикновена книга. Харесвам комиксите, защото са действени и в някаква степен реалистични (предимно западните). Комуникацията с героите е по-директна, ориентацията в събитията е по-лесна. А и комиксът като цяло ми носи естетическо удоволствие.“

„За мен те са свързващото звено между литературата и киното/телевизията. Притежават силните черти и на двете: нарисуваното дава форма на онова, което само си представяме, а словото го допълва като изразно средство и подсилва ефекта, защото има неща, които седмото изкуство все още не може да предаде така, както го прави писаният текст. Говорим за ирония, самоирония, както и за различните емоции, които винаги са преплетени и почти никога еднозначни. Допълват се взаимно и изкарват най-доброто от двете. По този начин постигат една наситеност при възприятието за изключително кратък срок, докато при другите две трябва време да се потопиш в историята. Форматът (графично разказана история на малки части) идеално пасва на начина ни на живот. Мога да прочета новия чап (глава) на спирката, в градския транспорт, в задръстването – почти навсякъде. Нещо, което е доста по-трудно при книгите и филмите/сериалите, защото те изискват много по-голяма концентрация при четене или гледане, съответно не са подходящи, когато си навън. При мангата това е лесно, благодарение на арта още с първия панел се потапяш в историята, но без да губиш представа за заобикалящия те свят. Всъщност всяко дете знае истината: книгата с картинки винаги е най-хубава.“ 

„Обичам както истории, така и красиво нарисувани картинки, а най-общо казано, това са истории в картинки. Откакто се помня, винаги съм обичала истории. От приказките, които са ми разказвали, след тях – историите в картинки, след това историите с картинки (илюстрации), после историите/книжките/ без /картинки/илюстрации. Някъде там се отклонява и пътечката на историите, разказани в диапозитивчета и на филмчета за прожекционни апарати  и после вече картинките се раздвижиха и преминаха в  анимации, и стигнах  до театър и кино. И общата нишка на всички е, че те все са ми разказвали истории. Всякакви по вид, жанр и националност. Още преди много десетилетия открих за себе си „топлата“ вода с извода, че за една визуализирана история е нужно много по-малко „технологично“ време, за да бъде „изконсумирана”. Една илюстрация спестява страници описания и фокусира вниманието към същината на сюжетната нишка. Вярно, че с подобен подход може да се ощетява фантазията и образното мислене, но се дава предимство на динамиката на действието, т.е. историята се разказва по-лесно и бързо. Едно е да си стимулираш визуализиращите способности, докато четеш пространните описания, примерно на Балзак или Толстой , на пътя, къщата, градината, стаята, обстановката, героите с техните облекла, визия  и занимания. Друго е това вече някой да го е „преработил“ и материализирал като основа, фон, на който да се позиционира съществената част – сюжетното действие. А когато този „фон“ е нарисуван майсторски (красиво, стилно, естетски), историята става още по-интригуваща. 

Навремето гълтах количества книги, а в последните години мога да изброя прочетените заглавия на пръстите на едната си ръка. И проблемът не е, че не ми се чете, а причина са многото задачки и факторът време. В този ред на мисли една история в картинки може да се ползва като заместител на една истинска книга. Още повече че всяка книга, при добро желание, може да се преработи до история в картинки (независимо как ще бъде кръстена тя – комикс, манга, манхуа и т.н.). Ако за оригиналния роман „Тримата мускетари“ на Дюма (примерно) биха ми били нужни ден-два, за да го прочета „от кора до кора“, като това значи да го чета, изключвайки се от света, потапяйки се в атмосферата, обстановката и времето на действието, докато не видя надпис „край“, ако той беше комикс, обхващащ същото сюжетно съдържание, вероятно ще са ми нужни 2-3 часа, за да се запозная с цялата история. При това, понеже ще следя само действието, защото вече са ми дадени наготово всички герои и места на действието, по всяко време мога да спра, да свърша нещо друго и после пак да продължа. Все едно е филм - натискаш „пауза“ , отиваш до магазина да си купиш хляб, после сядаш и щракваш „плей“ и мускетарите продължават да препускат на конете.

Може би и точно заради това този вид четива са масово разпространени из азиатския свят, където личното време е най-дефицитно и съответно - най-ценно.

Нещо като фастфууд/стрийтфуут, сравнени с първокласен скъп ресторант. И в двата случая утоляваш един вид интелектуалния си глад/апетит, въпросът е какво можеш да си позволиш.“

0
няма гласове
, обновено на 25/03/2021
автор: Note.bg