Разглеждайки БВП на източноевропейски страни, като Полша, Чехия, Румъния, Унгария, България и Словакия е видно, че те са сред най-бързо развиващите се производители в Европа. Такива силни икономически показатели подтикват страните от Източна Европа да искат по-голямо влияние в ЕС. Германия обаче доминира на логистичния пазар, което означава, че страните от Източна Европа, макар и с добро производство, зависят от нея. За да се промени това, те трябва да подобрят инфраструктурата си, политическата корупция, конкурентоспособността и др.
Пътят обаче е един -бърз растеж на България, Румъния и Полша и засилено изграждане на индустриални помещения, цехове, складове и логистични центрове. Бързо растящите онлайн продажби, големият потребителски пазар, достъпът до сравнително евтина работна ръка и утвърденият логистичен пазар правят точно България изключително привлекателно място за международни електронни магазини и производство. Тенденцията се отнася и за Полша и Словакия, заедно с България, на трите страни се възлагат големи надежди.
Какво търсят компаниите?
Когато стане въпрос за логистичен парк или за складово помещение, компаниите имат редица изисквания, включващи местоположението, инфраструктурата, подходящо устройство и др. Логистичният сектор в Източна Европа е сравнително млад пазар. В Полша в момента има 13,4 милиона квадратни метра модерни складове и до 2022 прогнозата е те да се увеличат с 27%. Задвижването на този растеж е сравнително евтин разход - достатъчно е да се привлекат инвестиции от чужди страни. Примерно, Словакия привлече компанията Amazon, а Полша - китайският конгломерат Alibaba. България пък се е фокусирала върху автомобилостроенето и се очаква развитие именно от този сектор и през следващата година.
Какви са основните тенденции на пазара при складовите помещения?
Развиващата се електронна търговия оказва натиск върху каналите за продажби - по-бърза и оптимална верига на доставка. Това отваря врати за трети страни, които да се занимават само със складирането и логистика. Естествено, това е обвързано с наем или закупуване на големи, като територия, складове и логистични центрове, които да се използват от една фирма - връзка между производители и клиенти.
В миналото, недвижимите имоти и производството са били факторите, движещи икономиката. В момента, електронната търговия е определяща, както на вътрешния, така и на външния пазар. Българският пазар, примерно, е основно за износ на запад. Очаква се с излизането на Великобритания от ЕС, компаниите, които са оперирали на нейната територия, да търсят други места в ЕС, където да си продължат дейността. Това мигриране ще бъде пренасочено точно към България, Полша и Словакия. През 2022 г. ще станем свидетели на тази миграция и на нейния икономически ефект. Естествено, това е при условия, че Великобритания реално напусне ЕС.
Какви са прогнозите в сектора?
Цената на складовите помещения ще се вдига драстично. Логистична сграда в голям град, като София, може да стигне цена, която е двойна на цената от преди 10 години. Очаква се обаче разликата между количеството търсени складови помещения и количеството предлагани, да се намали драстично. Малко по малко, да се постигне някаква стабилизация и задоволяване на нуждите.
Друга прогноза може да се направи за вида на складовите помещения. Те се строят с все по-голяма височина - до 12 метра. По този начин са гъвкави към използване и не е нужно, да се достроява в бъдеще. Естествено, един склад с подобна височина е по-скъп за построяване, но е и по-скъп за продажба и отдаване под наем. Много от компаниите, които наемат такива помещения, си набавят и нужната складова техника и усвояват височината максимално. Използват високи стелажи на които да складират стока.
Неблагоприятна прогноза е потенциалната опасност от глобална търговска война, която може да се отрази на митата на САЩ и Китай. Това кара част от инвеститорите да не бързат с големи инвестиции, поне докато не се постигне някаква стабилност в отношенията между двете страни.
Друга негативна прогноза в сектора е за недостиг на работна ръка при изграждането на складови помещения. Предвид това, че в България и в останалите страни от Източна Европа, има значително ниво на миграция, работната ръка намалява драстично, което ще вдигне разходите за строителство. Прогнозата е за до 15% увеличение през следващата година.