Върховният касационен съд прекъсна порочната практика при обявените за предсрочно изискуеми заеми. Промените в регламента забраняват на институциите, които раздават кредити, банкови и небанкови, да събират предварително лихвата при кредитите, които трябва да се платят по-рано от предварително уточнения план.
Какво точно означава лихвите да се събират предварително?
Представете си, че имате кредит, обаче не сте плащали няколко вноски. Кредитната институция, като MiniZaem.bg в един момент решава, че е дошло време да си прибере цялата сума, която са Ви отпуснали, като кредит и лихва, защото вие не сте лоялен клиент и пропускате плащания. Така сумата става предсрочно изискуема, защото клиентът се задължава да я плати цялата наведнъж. Тук е и моментът, в който някои банки и фирми за бързи кредити прилагат практиката да изискат заедно с главницата на кредита и цялата оставаща лихва, която клиента би платил, ако си покриваше редовно задължението.
Без значение за колко години е кредита, цялата сума може да бъде изискуема още на първата година, ако клиентът не спазва погасителния план. Ако той няма възможност да върне кредита, а това е най-честата ситуация, се преминава на следващо ниво - изпълнително дело. То от своя страна довежда до запор на сметките на длъжника и до разпродажба на имуществото му в размер на кредита. Гледната точка на кредитните институции е, че щом заемът е получен и е използвана главницата, значи трябва да се плати някаква цена за това, тоест лихвата за целия период няма как да не бъде добавена към крайното уравнение.
Какво казва съда по казуса?
Съдебната практика не е на едно мнение. Някои съдии са постановявали да бъде изплатен остатъкът от сумата, забавените вноски и цялата лихва, дължима до края на отчетния период. За други обаче това е двойно обезщетение към кредитора и заради това дължимото е ограничено само до забавените вноски, лихвата върху тях и главницата, която остава без лихва.
До момента не е имало единна практика и общо взето съдиите са действали, както са смятали за редно. Върховния касационен съд обаче прие ново правило за този тип ситуации и то съвпада с втория вариант, който описахме. Длъжникът дължи сумата на взетия заем, пропуснатите плащания, до момента на пълно изплащане, както и лихвата върху тях. Длъжникът не дължи лихва върху остатъка от заема.
Припомняме, че позволената лихва е 10%, като към нея се добавя и основният лихвен процент на Централната банка. За този месец, той е 0%, така че сумата е точно 10%.
Друг много тънък момент е периодът между спирането на редовните плащания и обявяването на пълна изискуемост. Това също вече е уточнено от Върховния касационен съд и по регламент за него се дължи лихва - такава, каквато е по договор.
Има нелоялни практики на фирми, раздаващи кредити, които включват търсенето на възнаградителна лихва, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това е абсолютно неправомерно и тази практика трябва да бъде прекъсната и регламентирана със забрана. Единственото, което е допустимо, фирмите кредитори да си начислят, е лихва за забавянето на тези няколко вноски, преди да се стигне до напълно изискуемия заем.
Освен във Върховния Касационен Съд промени се правят и в Гражданския процесуален кодекс. Макар и все още прието само на първа инстанция, нововъведението е на път да промени начина по който се разглеждат делата за задължения към кредитни институции в съда. Новият регламент гласи, че съдът трябва да проследява и да търси нерегламентирани и нелоялни практики, преди да предприеме някакви мерки за изплащане на дълга.
Новият регламент обаче има и слаби страни, като тази, че при всяко възражение на длъжника ще се спира изпълнението на събирането на дължимото. Естествено, това може да се използва за манипулации и оскъпяване на досъдебното производство. Възможно е, част от това да бъде прието, като се ограничи действието на немотивираните възражения и се вземат под предвид само мотивираните. Друга алтернатива, която се обсъжда е да се спира отнемането на имот от банката или кредитната институция, ако 1/3 от заема бъде погасена.