Психолог в София: Как животът в големия град може да повлияе на психичното ни здраве?

Със сигурност личностните различия допринасят за тези състояния, но до каква степен и средата участва в процеса? Решихме да разгледаме подробно какво казват специалистите за живота в големия град. Хората живеещи в София и другите големи градове в страната може и да не осъзнават ясно влиянието на заобикалящата ги среда, но тя определено не е без значение при развитието на психичното здраве. Нека да започваме.

Определено животът в големият град е вълнуващ. През цялото време се срещаме с нови хора, имаме възможност да участваме в различни дейности, сбирки, да посещаваме различни забавления ежедневно и тн. Какво обаче мислите, че се случва, когато се сблъскаме с натоварения трафик, срещнем човек, който предпочитаме да избягваме или пък се окажем в претъпкан обществен транспорт, прекалено скъп ресторант или на място, където шумът е прекалено силен. Всички тези неща са дребни, но всеки добър психолог в София ще ви каже, че суматохата влияе както върху физическото, така и върху психическото ни здраве.

Постоянни стимули

Според проучване жителите в големите градове са 21% по-склонни да имат тревожни разстройства и 39% по-склонни да имат промени в настроението. Анализ от 2017 г. показва по-висок процент на следните психични състояния в големите градове:

• Посттравматично стресово разстройство (PTSD);
• Проблеми с контрола на гнева;
• Генерализирано тревожно разстройство;
• Депресия
• Шизофрения;
• Параноя.

Къде се крие обяснението?

Според психолозите в София, животът в забързаното градско ежедневие променя начина, по който се справяме със стреса. Човешкото съзнание е еволюирало през вековете, но все още не е еволюирало толкова, че да може да направи разлика между реалната заплаха за живота му, да ни гони лъв, и клаксонът на преминаващ далеко автомобил. И в двата случая в тялото на човек се задейства така известната реакция „Бий се или бягай“ и той застава нащрек. Тялото му се подготвя физически да се пребори с опасността. Докато обаче при битката с лъв адреналинът наистина може да е от помощ, при фалшивата опасност от свирещата кола - не е. Единственото, за което допринася подготовката на тялото ни за опасността в подобни случаи, е натрупването на стрес.

Според редица проучвания, градската среда не създава тежките психически разстройства като шизофрения и параноя, но допринася за тяхното развитие с близо 77% по-висок риск. Много вероятно е, ако стресовата среда изчезне, хората, страдащи от психотични разстройства да получават в пъти по-малко симптоми.

Градовете увеличават риска от депресия и тревожност

Над половината от световното население - 4,2 милиарда души - живее в градовете. Очаква се този брой да нарасне, като се смята, че 68% от световното население ще живее в градски райони до 2050 г. Вредните ефекти от градския живот върху физическото здраве са отдавна признати, включително по-високи нива на сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Въпрос на време е да се заговори и малко по-обширно за психичното здраве без да стигмата на срама.

Рискът от развитие на депресия може би е най-голям. Депресията е най-разпространеното психично разстройство в света, характеризиращо се с нежелание за комуникация, чувство на безпомощност, усещане за сърцебиене и други симптоми. Според проучване, жителите на големите градове страдат 20% повече от депресия, спрямо хората, живеещи извън града.

Макар това да са само цифри, замислете се колко често чувате за ваш близък, който се е борил или в момента се бори с депресията. Всеки психолог в София и страната може да потвърди, че бройката на хората, изпитващи симптоми на депресия, е огромна. Рискът от развитие на генерализирано тревожно разстройство, състояние на ума, характеризиращо се с чувство на тревожност и чувство за предстояща опасност или паника, също е с 21% по-висок в градските среди. Според специалистите колкото по-дълго време прекарвате в градска среда през детството и юношеството, толкова по-висок е рискът ви от развитие на психично заболяване в зряла възраст.

Какво казва науката?

В пионерско проучване през 2011 г. изследователите измерват невронното активиране по време на задача, предизвикваща стрес. Както се очаква, всички участници показват повишена невронна активация в лимбичната система - мрежа в мозъка, която играе ключова роля в ежедневното регулиране на емоциите ни. В рамките на тази мрежа, невронното активиране в амигдалата - центърът на мозъка за "борба или бягство" - корелира с размера на града, в който е пребивавал индивидът по време на експеримента. И невронното активиране на предната цингуларна кора – част от мозъка ни, отговаряща за обработката на стреса - корелира с това колко дълго е живял участника в голям град през детството си.

Интригуващо е, че други проучвания показват подобни промени при хора, които имат висок генетичен риск от развитие на психиатрични разстройства. Това подкрепя схващането, че градският живот изменя частите от мозъка, замесени в развитието на психични заболявания.

Взети заедно, епидемиологичните и невронаучни проучвания предоставят сходни доказателства, че наистина хората, които живеят в градски райони, са изложени на по-голям риск от проблеми с психичното здраве.

И така, кои специфични фактори в градската среда увеличават риска от развитие на подобни проблеми?

Епидемиологичните проучвания идентифицират голям брой фактори. Някои от тях подчертават потенциални проблеми в застроената среда, като намален достъп до зелени площи и високи нива на шум и замърсяване на въздуха. Други се отнасят до социалната среда, като самота, възприемана и действителна престъпност и социално неравенство.

Важно е да се признае, че онези фактори в градската среда, които увеличават риска от психични заболявания, не са нито присъщи, нито неизбежни аспекти на градския живот. Вместо това те са резултат от лошо планиране, проектиране и управление и могат да бъдат променени. Освен това всеки опитен психолог в София може да ви помогне да се преборите с тревожността, депресията, паник атаките и всички произтичащи с тях симптоми.