Всеки ден в хода на нашия живот и в процеса на работата си ние генерираме отпадъци, които неминуемо се оказва, че в крайна сметка се оказват сред природата. Освен създаващи последици като замърсяване, някои отпадъци са си направо опасни.
Това е така, защото някои техни съставки могат да бъдат погълнати или да проникнат през кожата и да ни навредят. Излиза, че опазването на околната среда е не само наш дълг, но и ако не предпазваме околната среда от тях, можем да навредим на самите себе си.
Опасните отпадъци могат да бъдат корозивни, запалими, токсични и реактивни (т.е. могат да предизвикат химически реакции). Корозивните отпадъци могат да разяждат повърхности и тъкани, до които се докосват. Това става по химичен път.
Те се различават от отровите по това, че ефектът от тяхното въздействие възниква непосредствено след досега с тъканта. При отровните вещества рядко количествата са достатъчно големи, за да ни навредят веднага след поглъщане. Обикновено те попадат в тялото ни на ежедневна база в продължение на седмици, месеци, а понякога дори години, преди да осъзнаем техния пагубен ефект върху нас.
Токсичните отпадъци се разделят на няколко категории – химически, радиоактивни и медицински. Те могат да отровят почвата или водите и така да достигнат до нас и да ни отровят. Поради това възниква нуждата да процедираме с тях по специален начин. В противен случай излагаме природата и себе си на риск, а освен това подлежим и на глоба от страна на властите.
„Екоабонамент“ ще ви държи информирани за добрите практики в управлението на отпадъците. Ние ще ви посъветваме за това как да процедирате с различните видове отпадъци, а също и как да намалите количествата боклук, които се изхвърлят от вашето предприятие или домакинство.
Нека поговорим за някои всекидневни предмети, за които може би пропускаме да се замислим, че не принадлежат за кошчето за обикновен боклук.
Ядрени отпадъци
Радиоактивните отпадъци са най-опасни и се унищожават само след обезвреждане по специален начин. В България това най-често става чрез заравянето (така нареченото загробване) за определен период от време според категорията. Нормативният акт, който урежда това в България, е Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци.
Има държави, които разрешават изпращането на варели с радиоактивни остатъци на дъното на океана. Това е забранено у нас и в Европейския съюз.
Батерии и акумулатори
Някои от специалните съставки на батериите като олово, кадмий и живак, не бива в никой случай да попадат безконтролно сред околната среда. Те трябва да бъдат събирани в съответните преработвателни съоръжения и третирани. От друга страна, някои от материалите, с които се произвеждат акумулаторни батерии, които могат да се презареждат, включително за електромобили, съдържат изчерпаеми природни богатства като литий, кобалт и алуминий. Техният добив и преработка са свързани с редица еко и етични съображения.
Тъкмо по тази причина правителствата и международните организации в цял свят се стремят да насърчават рециклирането на акумулатори и батерии, за да намалят ефекта им върху природата.
Пластмаса
Въпреки че не е нито реактив, нито корозивна, нито има период на полуразпад, пластмасата днес е един от най-опасните отпадъци. Най-голям риск представлява нерециклируемата пластмаса. Тъй като се трупа в околната среда, без да може да бъде разградена в продължение на десетки и дори стотици години, тя е истинска заплаха за екологичната сигурност на планетата.
Всъщност последните разкрития на изследователите по темата са особено тревожни и налагат тезата, че всъщност пластмасата е от отровните отпадъци. Това се дължи на факта, че с времето тя се разпада на дребни частици, които се наричат микропластмаса. Те тровят както животните, които ги поглъщат, така и нас чрез рибата, която ядем, питейната вода и други. Наскоро учените започнаха да откриват острови от пластмаса, натрупващи се сред океаните. Това може да се предотврати, ако се използват компании за рециклиране и извозване на опасни отпадъци. Така би се намалило безконтролното изхвърляне на отпадъците.